всъщност въобще нямах намерението да пиша такива публикации, но някак се случи. липсва ми токио. липсва ми япония, като цяло- забързаните токийски улици и малките петна зеленина навсякъде, спокойните жилищни квартали с множеството еднакви къщи, реките, парковете, храмовете. липсва ми не онази туристическа япония; нито онази, която всички модни блогъри посещават, надявайки се да открият нова уникална и маниашка марка, която да представят на света. тази япония, която ми липсва, е спокойна, изпълнена с някаква особено атмосфера. в нея се чувстваш сам, но не самотен- на свое разположение. можещ да отидеш където и когато си поискаш; да седнеш на пейка на улицата и да прекараш часове, наблюдавайки хората; да седнеш в малко кафе в някоя затънтена уличка и да гледаш сградите наоколо- не небостъргачи и стъклени гиганти, а обикновени дву-триетажни жилищни комплекси, боядисани в студени цветове. дори храмовете с техните малки градинки, в чиито езерца падат есенните листа или цветчетата на прецъфтелите пролетни дръвчета; с техния аромат на тамян и студени, "сурови" помещения. не съм визуален човек- човек съм на усещанията, на асоциациите. япония, онази япония, която познавам и която още пази безброй тайни за мен, е пълна с тях. искам да се върна.

summaries: not going to go into detail, but i'm basically really missing japan right now.

日本が恋しくて戻りたいです。ブルガリア語で書いたのは恥ずかしいので、これだけにします！今度はもっと長く書きます。





emi kameoka - fashion assistant for vogue hommes japan / the selby

high fashion magazine / the be free
like comme des garçons special edition / コムデギャルソン自由編集。